Национална пролетна сбирка 2013 - снимки и коментари

[Engineered to be еnjoyed]

Вече съм по- спокойна.

И аз благодаря приятели за невероятнияте часове прекарани с вас . Също като Галя ако някой каже да отиваме и да почваме пак направо паля и тръгвам даже и багажа още не съм разопаковал.
Прекарах страхотно сред хора които имам усещането, че познавам от години и сме яли и пили адски много пъти.
Аз се извинявам за малката издънка с озвучаването , но обещавам да бъде поправена за следващото събитие .
На Емо и Катето отново пожелавам много щастие и скоро малко фенче и от там да чакаме

БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Цък, непоклатима съм.
Не се срамувам от нищо което съм направила.

Че кой говори за тебе? Сестрата се опитва нещо мен да изнудва.....

Не се карайте, за всеки имам по нещо. Хихихи, още не съм чула предложения за откуп Ще дам малко време за реанимация и ви почвам

[So]

Еййй, ще ни съсипете с компромати, бре!

Любо, няма за какво да се извиняваш, приятелю!


Обща благодарност аз изказах, но сега искам да изкажа няколко персонални:

Благодаря на Ицо@бат Ицо, че въпреки отсъствието си от сбирката ни снабди с усилвател. Това, че имахме леки проблеми с тонколоните няма общо с него.

Благодаря на бати Зари, Шеки и Ицо Лишев, че сигурно два часа самоотвержено отвисяха пред барбекютата, изпичайки десетки килограми мръвки, докато ние лапахме готовата продукция и пълнехме бирени бутилки с въздух.

Благодаря на Дечо за деликатеса, с който ни снабди.

Благодаря на Онзи отгоре, че през тези три дни ни осигури такова разкошно време, за което дори и не бяхме мечтали!

[Engineered to be еnjoyed]

Мила, моя можеш да го пускаш.

[didonival]

Ми аз какво да кажа?
Благодаря приятели че ви има.Моментите прекарани с Вас,оставят незаличима следа в спомените ми.

....

Благодаря на Онзи отгоре, че през тези три дни ни осигури такова разкошно време, за което дори и не бяхме мечтали!

Соте,ше предам...

[So]

Поздравѝ шефа си!

Малко снимки от фотоапарата на Милко:

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

Бих, но малко ме е страх от реакцията на другите участници във въпросното клипче :
Брат ми обаче не смятам да го щадя, все още си мълчи, нищо не предлага

Аз ще помоля Кака и Батизари да измислят някакъв "подкуп", че иначе качвам клипчета

Купуването и продаването на "клипчета" се наказва от закона Ванка,пускай и да не ти пука

Страхотно преживяване със страхотни хора,радвам се че ви има
Малко снимки и от мен:
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... tif_t=like

Жоро снимките не се виждат.

Страхотно преживяване със страхотни хора,радвам се че ви има
Малко снимки и от мен:
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... tif_t=like

Съдържанието в момента не е достъпно......
Нищо не се вижда...

Може би защото не сте обменили приятелство във фейсбук, където снимките са качени Аз ги виждам перфектно

А аз като нямам ФеЙсбук???Не съм му приятел ли?

Приятели сте сигурно, нали и двамата сте Серсеми Но няма да е зле да заздравите това приятелство и във фейса, за да можеш да видиш снимиките

Приятели сте сигурно, нали и двамата сте Серсеми Но няма да е зле да заздравите това приятелство и във фейса, за да можеш да видиш снимиките

Нямам Фейсбук бе човек...

[So]

Приятели сте сигурно, нали и двамата сте Серсеми ...

Хххахха, точно казано, Ванка!

Другарчета, моля ви качвайте снимките и някъде другаде освен във фейса и давайте линк. Нека сме съпричастни към тези, които нямат такова животно.

Жоро снимките не се виждат.

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

[Sheki]

Не съм писател, но както ми идва от вътре така ще го напиша. Дано се получи и да му се порадват тези които на бяха с нас а и вие също. Така, започвам и ако имате търпение и желание четете ако ли пък не гледайте снимките и видеата. Там има мат'риал достатъчно. И не ме критикувайте много ей
Бе петък, часът 15:30 а аз тъкмо спирах пред хотела. Китна местност, чист планински въздух а по върховете още се забелязваше за моя изненада тук там сняг. Паркирах изморен на удобния паркинг пред хотела. Явно съм първата кола. Някак си вътрешно се радвам, ще да посрещам всички един по един. Разтоварих багажа от колата и се настаних в хотела. Нетърпеливо се запътих към ресторанта да го огледам. Приятна обстановка, разнообразно меню и чистичко. Седнах навън и си поръчах бира. Сервитьорката сервира бирата и тъкмо си отпих се зададе една позната 306-ца. Я, Жекича със семейството! Браво! Жеката още не се е настанил а седна и поръча бирата и той. Пристига обаче синя 407-ца след има няма още 10 мин. Паркира на паркинга, отваря се вратата и се чува познатия весел глас на бате Ицо Лишев. Ицето стандартно още докато се настани и се метна до нас на масата и той. В един момент се подаде и една колона от автомобили. Явно ударната група пристигаше . Още след като паркираха колите и наскочиха всички. Всеки се усмихва, всеки се поздравява, всички нетърпеливо иска да сядат по масите. Говори се един през друг и усмивки греят по лицата на всички. Очертава се прекрасна сбирка, всички индикации сочат към това. Настаниха се някои, други заседнаха на бира а трети като Владо просто си продължиха на биричка понеже по пътя бяха я подкарали.
Вечер първа:
Трескаво се подреждат маси с цел всичко да са на едно място. Тъкми се музикалната уредба, разтягат се кабели ... Вече е 20:00 и започва настаняване по масите. 2-те сервитьорки едва смогват да приемат поръчки, но пък всичко идва почти неочаквано бързо. Порциите пристигат а салатите, ах тези салати! Чинията едва побира огромната салата вътре. Някой се провиква „Бре, хайде наздраве!”, друг става и обикаля масите. И в един прекрасен момент всички са помолени да излязат навън за обща снимка. Докато чакаме фотографа, няколко коли запалват ксенони за да осветят още повече мястото. 3 автомобила изникват от нищото с надпис „ЩЕ СЕ ОМЪЖИШ ЛИ ЗА МЕН?” . Запонатите като мен ( 4-5-ма) предусещайки изненадата вече са приготвили фотоапаратите и снимат. Забелязвам как някой обаче снима и видеокамера. Кулминационен момент за Емо и Какето. Емо пада на колене и иска ръката на своята спътница в живота. Катето е в приятен шок. Присъстващи започват да подвикват за горчиво. Целувка и следва „Да” от Катето. Емо слага пръстен специално изработен за целта. Но, не си мислете, че всичко свършва до тук. А ,не! Следва венчавка! Кумовете (аз и жената бяхме) хванали под ръка младоженците ги отвеждат до олтара а там ги чака а познайте кой? Ми дедо поп бре как кой? В ролята е влязъл Дидо като с добре подправен глас започва бракосъчетанието. И двамата казват казват заветното „ДА”. Брака е сключен! Честито младоженци! Всички с усмивки на лица ръкопляскат и подкрепят новото семейство. Булката изпълнява ритуала по хвърляне на цветето. Владо успяха с ловък ход да хване букета, но явно разбрал какво е направил почти мълниеносно връща букета във въздуха. Владе, и 3 пъти да си го хвърлил няма как ще те женим братле видяха го всички така че носи булката на следващата сбирка. Вечерта продължава в хора и танци. Всички са във еуфория. Часовника обаче тик-така и времето започва да напредва и неусетно за всички вече сочи първите малки часове на утрешния ден. Време е да си лягаме, утре ни чака барбекю!
Ден втори:
Почти 9:00 е а всички вече са на тераската пред ресторанта. Поръчват се първите кафета. Слизам до конферентната зала да огледам кое как е. Подреждаме с Емо, отваряме прозорци за да се проветри. Пристигат Сотир, Дидо, Галя и останалите са на линия. Време е за ОС! Общото събрание започва в точно обявения час ...
След ОС всички се ориентират към подготовка за барбекю. Свалят се маси, палят се барбекюта, приготвят се салати. Започва изпичане на месата. О боже колко месо за мезе сме донесли? Та това ще нахрани цяло село в Етиопия! Батизари, моя милост, Ицо Лишев, Иво и Дечо дежурят на скарите а месото не свършва и не свършва. Патешки сърца, пилешки пържоли, свински котлети, наденички, гъби, тиквички, лук ... всичко това се пече на скарите. По масите се вдигат наздравици, всеки се смее, децата тичат на воля, други са се излегнали на тревата и се припичат. А местността, тази местност ще я помня цял живот. Чист въздух, хубава трева, прекрасна гледка а ракията вече е почти наполовина. Боже, та аз мисля да пия още а не съм пиян след почти половин литър ракия? Бре, да не пия вода бре? Не, стига с това месо. Писна ми, имам чувството, че няма да свърши още 2 дена. Изморени след няколко часа няй-после сядаме по масите и ние. Батизари най-сетне вдига наздравица в седнало положение. И тъкмо сме седнали се чува гласа на Ицо Лишев. Въй то туй е картинка която аз не мога да опиша. То смях, то стойка а Лишев със своя заразителен смях прави всичко още по смешно. Стола на издържа на Ицо и се огъна. Тези китайци да вземат да ги правят тези столове като за нас ама е хубаво да викнат 2-3 ма манекена като Ицо щото столовете им за нищо не стават. Нашите другари не са като техните по 60-70 кг. Тук говорим за сериозни работи ей! Как да е, след пиенето и яденето започва прибиране на масите. Всичко се прибира в черни чували, прави се оборка на мястото а чувалите се изхвърлят в контейнер. Все едно нищо не е ставало. Мястото е чисто както и си беше! Браво! Обаче остава доста месо. Ще го приберем в кухнята на ресторанта а довечера ще го мислим. Пренасяме се на терасата пред ресторанта и вадим тестето с картите. Следват 4–ри игри, в 3 от които аз със Дидо разбиваме Емо и Ицо как айца с миксер се разбиват. Душ и айде в ресторанта! Заръчват се салатите, вадим си домашните ракии, слагаме останалото месо по масите и започваме отново. Боже, 3 пъти обикаляме с тенджерите и все още има месо а вече никой не иска? Яжте бре, маскари! Гладни години идат! Веселим се всички, музиката е съвсем лека и ненатрапчива. Колко е приятно всичко, но часовника си няма работа и отброява минутите непрестанно. Пак е време за сън. Не не искам вечерта да свършва ... Събудих се. Светло е, явно ще се тръгва вече. Я, чуват се гласове, чакай да надникна от терасата. Брех, Батизари си е заръчал шкембе а аз сега ставам? Бърже да слизам. Ей ма на, вече съм на масата и ми сервират кафето и шкембето. Всеки гледа да хапне нещо и за последно днес да си каже още някой друга хубава дума. Време е! Трябва да се тръгва щем или не. Стартираме колите, колоната тръгва към върха за последна снимка. 3 километра през тесен път и се изкачваме на самия връх. Е, няма такава гледка! Прекрасно е а най-прекрасното е че ние сме тук всички за снимка. Щракат фотоапаратите, правят се пози. Трябва да тръгвам, път ме чака колеги. Взимаме си довиждане и тръгваме. Пътя криволичи през прекрасна местност. Чакай да щракна още една две снимки. Тръгвам отново. Я, това не е ли Емо пред мен? Да, той е! Здрасти отново прятелю. Светнах ти с фарове а ти ми отговори с аварийни. Оп, я, това пък е Ицо. Какво си купи бре, я и аз да си купя. Спирам! Довиждане приятели! Благодаря ви за всичко. Живи и здрави да сте и усмивките да не слизат от лицата и сърцата ви.
В заключение:
Уважаеми колеги и най вече скъпи приятели,
Аз благодаря на всички вас за това което направихте за да минат тези 2 дни толкова добре. Благодаря за това, че всеки един от вас, който аз не познавах се оказа точно такъв какъвто съм си и представял. Не, не двуличнича и не преувеличавам! Никак дори! Всички сте страхотни веселбари и направихте 2-та дни наистина много весели а дните минаха като час за нас. Благодаря ви за всичко!