Интересни материали на различни теми

Назад към Да поговорим за ...




Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Пон Сеп 11, 2017 1:26 am

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
музика: Симеон Христов, текст: Радой Ралин,
аранжимент: Васил Бележков и Симеон Христов

Простакът е кремък - корав и могъщ.
Простакът е демон безлик, вездесъщ.
Акула на сухо, безкрил, а хвърчи.
Удариш на кухо, простакът звучи.

Простакът не чака, не знае предел
и стига простакът до своята цел,
защото простаци край него вървят
и дават му знаци и правят му път.

Надкласов, безкласов, без род и съюз,
но винаги касов, но винаги в плюс.
Без ден да протакаш, дори да кърви,
война на простака до смърт обяви!

За срам на Европа, на всичките нас,
когато докопа в ръцете си власт,
по-страшен от спина, по-жилав от рака,
сега засега се оказа простака.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 958
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Чет Сеп 14, 2017 1:03 am

ПРЕДИ 150 ГОДИНИ: МАРКС ИЗДАВА ПЪРВИЯ ТОМ НА "КАПИТАЛЪТ"
Ганчо Каменарски

„Капиталът се страхува от липсата на печалба или от твърде малката печалба, както природата се страхува от празните пространства. Но щом разполага с достатъчна печалба, капиталът придобива смелост. Осигурете му 10 процента и той е готов да влезе в действие, при 20 процента той се оживява, при 50 процента е готов да си счупи главата, при 100 процента ще потъпче всякакви човешки закони, при 300 процента няма престъпление, което да не е готов да извърши дори и при заплахата да увисне на бесилото” (К. Маркс, т.23, с.770)

На 14 септември 1867 г. Карл Маркс издава първия том на фундаменталния си труд „Капиталът. Критика на политическата икономия.“, известен също и само като „Капиталът“. Той представлява обширен трактат в 3 тома върху политическата икономия, като подлага на критически анализ капитализма - същността, формите и кръгооборота на капитала.

Единствено 1-ви том е публикуван приживе на Маркс, а другите са издадени от Енгелс по бележките на Маркс. Самите бележки на Маркс в подготовката на писането на „Капиталът” са публикувани години по-късно под заглавието „Към критика на политическата икономия“.

Не случайно Карл Маркс беше обявен за личност на миналото хилядолетие, а „Капиталът” се купува в по-голям тираж и от „Библията”, защото остана една от най-значимите и влиятелни книги. Маркс е критикуван, но по периферни въпроси (напр. за еволюцията на пролетариата като гробокопач на капитализма). Или че е заимствал идеи от забележителните политикономисти Давид Рикардо и Адам Смит. Нито една велика идея обаче не е възникнала на празно място, тя винаги е продължител на предишни мислители.

Но основните тези в труда на Маркс останаха незасегнати. Между впрочем най-яростните критици и тотални отрицатели на Маркс никога не са държали в ръка поне първия том или не са прегледали бегло съдържанието на труда в интернет. Както се казва в такива случаи „На човек насила можеш да му вземеш, но не можеш да му дадеш”.

Най-великата идея в общочовешката мисъл е идеята за социална справедливост, според която всеки член на обществото следва да получава възнаграждение според количеството и качеството на вложения труд. Маркс всъщност критикува в труда си липсата на тази социална справедливост.

Крайъгълен камък в разбиранията на Маркс е теорията за принадената стойност. Според нея трудът създава стойност, но самият той няма стойност, следователно няма и цена. Цена има работната сила, равняваща се на средствата за нейното възпроизводство. В пазарната стойност на произведения продукт освен калкулираните разходи от амортизационни отчисления плюс разходи за суровини и енергии, се добавят цената на работната сила (заплата) и печалбата на капиталиста (принадената стойност). Принадената стойност се образува единствено от труда на наемния работник, но именно тя е единственият стимул за капиталиста да организира производствения процес. Борбата за по-справедливото преразпределяне на принадения продукт лежи в основата на класовата борба между капиталистите и наемните работници.

Маркс е признат за личност с най-голям принос за развитието на западната цивилизация. Нито един западен икономист не е станал признат капацитет, без да е запознат с неговите трудове. Не случайно съветски професори по политикономия след „перестройката” успешно се реализираха на Запад като лектори по марксизъм.

Впрочем по времето на Болшевишката революция (1917) в Русия едва ли е имало други освен Ленин, които да са вникнали задълбочено в същността на трудовете на Маркс и Енгелс. Той е бил заобиколен от професионални революционери, които не са виждали нищо по-далеч от завземане на властта. И тъй като Ленин умира рано, не е успял да наложи НЕП (Нова икономическа политика), за която изрично предупреждава, че „ще продължи много дълго време”. Николай Бухарин и неговите съмишленици са избити. Тогава Сталин налага централизираното планиране.

По този начин основополагащите идейни постановки в „Капиталът” с пълна сила останаха общовалидни и за икономиката на социализма от съветски тип. Тъй като бяха запазени стоково-паричните отношения, в това число и капиталът като теория и практика, реално бе запазен капиталистическият строй, при който държавата се нагърби с ролята на монополен собственик-капиталист, осъществяващ силно деформирани разпределителни отношения под лозунга на социална справедливост.

При т.нар. социализъм по-голямата част от идейното наследство на Маркс остана по рафтовете на библиотеките, а името му, наред с Енгелс и Ленин, беше използвано единствено в пропагандата. Сиреч този социализъм съществено се разминаваше с Маркс.

Едва сега, след мощната финансова криза в света, породена от алчността на банките и транснационалните корпорации, видни западни икономисти призоваха правителствата да потърсят икономически лостове за влияние върху икономическите субекти. С други думи се възражда идеята за регулаторните функции на държавата, от които на Запад се бяха отрекли.

В контекста на това изложение може да се посочи като любопитен примерът с Китай, където четат правилно Маркс. Там успешно се интегрира държавната собственост в структуроопределящи отрасли в икономиката със свободната инициатива на дребни и едри собственици. Резултатът е траен годишен прираст на БВП с около 10% и натрупани 2,5 трилиона долара валутни резерви, от които на управляващите в САЩ им настръхват косите. Според прогнозите до 2020 г. Китай ще измести САЩ от световното икономическо лидерство. Добрите ученици на добрите учители винаги успяват.

Напоследък нашумяха трудовете на Стийв Шипсайд (продават се вече и в България), в които той прави съвременна интерпретация на Карл Маркс и същевременно използва примери от действителността на 21 век, за да приложи текста на Маркс към модерния свят на бизнеса и икономиката. Актуалността на Маркс продължава да го прави наш съвременник, като дори антиглобалистите (които не са марксисти) вземат за изходно начало на критиките си към глобалните бизнес-практики именно ключови марксови постановки.


_______________________________
Източник: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... 22169.html
Аватар

MishoM
 
Мнения: 958
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Пет Сеп 22, 2017 2:33 pm

Според мен нещо много интересно - Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

Както авторът е написал, "тази книга е за всеки, който се запитва защо положението в България е такова, каквото е". Въпреки че не е голяма по обем (само 139 страници), в нея задълбочено и същевременно ясно е отговорено на този въпрос. Направени са сравнения в много области със сегашното, пък и с миналото положение в Швейцария, САЩ и особено Калифорния, където отдавна се прилагат важни елементи на пряката демокрация, Швеция, Германия, Финландия и т.н. Информацията е добре систематизирана и бързо става ясно, че в момента проблемът на България не са лошите персони (политиците, "материалът", който трябвало "да си смени чипа"...), а лошите правила, по които се управлява държавата. И че промяната към по-добро ще дойде като сменим не персоните, а правилата. Които, в своята съвкупност, в момента са едни от най-лошите за мнозинството/народа и не съществуват в държавите, на които искаме да приличаме.

Няколко цитата от книгата:

"Това, че една държава е законова, не е гаранция за безпристрастност и върховенство на закона, напротив, както отбелязва още през 1848 г. френският политик, търговец и философ Фредерик Бастиа, в нея е налице огромно изкушение законите да се използват за осъществяване на „узаконен грабеж“ от страна на специални интереси (лобита). ... За съжаление много закони в съвременните държави... често са форма на узаконено ограничаване на свободата на хората или на узаконен грабеж, често уж заради разни благородни цели.";

"Томас Джеферсън:
Предвиждам бъдещо щастие за американците, ако успеят да предотвратят прахосването на труда на хората от правителството под предлог, че се грижи за тях.
";

"Роналд Рейгън:
Когато една компания или един човек харчи повече, отколкото изкарва, той фалира. Когато правителството прави същото, то ви праща сметката.
";


"Колкото по-слаби демократични устои има едно общество, толкова по-бързо в него се развиват привилегировани групи като партийни олигархии, монополи, картели, гилдии, лобита, мафии, профсъюзи, субсидирани индустрии и групи от населението и др., които целят преразпределянето на обществени блага към себе си, за сметка на обществото като цяло.";

"В политиката и в държавното устройство няма нищо сложно, когато те се опират на здрав разум.";

"Уилям Ралф Индж, английски автор и свещеник:
Поразително е колко малко мъдрост е нужна за управлението на хората, ако тази малко мъдрост е тяхната собствена.
"

И нещо изключително важно, за което повечето хора не си дават сметка – по принцип манипулирането на мнозинството е много по-трудно при гласуване по конкретни въпроси, отколкото при избор на политици:
"Някои се притесняват, че народът би могъл да бъде манипулиран чрез скъпа реклама от специални интереси. Оказва се, че макар това да се случва, не е толкова лесно. Според изследванията средствата, изхарчени за реклама "за" и "против" дадено предложение оказват влияние, но то е сравнимо с това на други фактори и е с намаляваща възвръщаемост, т.е. гражданското мнение е сравнително устойчиво. Ярък пример за това е Предложение №33 от 2012 г. в Калифорния, лансирано от автомобилните застрахователи. То се предлага вече няколко пъти през последните петнайсет години със съвсем малки промени и всеки път бива отхвърляно с почти един и същ процент неодобрение - 52-55%, независимо че съотношението на средствата, изхарчени в кампаниите "за" и "против", достига 60:1 ($17000000 : $275000, или около $1 : $0,015 на гласувал) ."
"...един законопроект е нещо много по-прозрачно от един политик."

Тъй като в Калифорния прагът за необходимите подписи е по-нисък, а срокът за събирането им по-дълъг, отколкото в България, там от 1911 г. досега са гласувани пряко 364 граждански инициативи, от които 52 конституционни поправки. Одобрени са 34% от тях. Освен инициативите са гласувани пряко още над 500 референдума и вето-референдума. Общо над 1200 предложения, или средно по 12 на година. За да е практично гласуването на толкова много законопроекти, то се провежда съвместно с местните и федералните избори и резултатът от вота винаги е задължителен, независимо колко са гласували.

"Освен последствията от одобрените закони, прякото законодателство има и някои косвени ефекти за обществото. Един от тях е, че подтиква представителната власт към по-прозрачен и отворен законодателен процес и към повече синхрон с желанията на гражданите. Например Федералният съвет в Швейцария подлага на широко обществено обсъждане всеки законопроект, който се кани да гласува, защото ако не го направи, резултатът е неизбежен вето-референдум. Там има също така голям брой регистрирани, но по-късно оттеглени инициативи - просто защото самата им регистрация е принудила Съветът да се заеме и да реши съответния проблем. Изследователите в САЩ са установили, че законодателните органи в щатите с пряка демокрация с по-голяма вероятност провеждат реформи, ограничаващи злоупотребата с власт, както и че политиците там прокарват решения, които са по-често в синхрон с мнението на средния избирател.
Пряката демокрация има и образователен смисъл. Участието в нея развива политическото съзнание у избирателите, запознава ги по-добре със законотворчеството и с това как то влияе върху живота им. Стават по-активни и отговорни граждани.
"

Още информация в тази връзка: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

Въпреки че не с всичко в книгата съм напълно съгласен, според мен тя заслужава сериозно внимание и безспорно е стъпка в правилната посока.

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

***

За автора на книгата:
Орлин Тодоров е роден през юни 1973 г., възпитаник на МГ "Баба Тонка", Русе. През 1995 г. прекъсва следването си във Варна, за да продължи образованието си в САЩ, специалност "Компютърни науки" и остава да живее и работи там. В периода 2004 - 2013 г. живее в Калифорния и американското гражданство му позволява да участва в тяхната пряка и представителна демокрация. Благодарение на работата си се запознава отблизо с функционирането на държавната администрация в САЩ, с взаимодействието между граждани и политици и други аспекти от американската демокрация. Живее известно време и в други страни като Ямайка и Турция, което му дава широк поглед върху света. Връща се в България преди около 4 години и през 2016 г. издава въпросната книга България Версия 0.5.

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 958
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Пет Сеп 29, 2017 7:28 pm

ТЕХНОЛОГИЯ НА УНИЩОЖЕНИЕТО. КАКВО Е ПРОЗОРЕЦЪТ НА ОВЕРТОН?


На нас ни разказват, че цялото прогресивно човечество абсолютно естествено прие гейовете, тяхната субкултура, тяхното право да сключват бракове, да осиновяват деца и да пропагандират своята сексуална ориентация в училища и детски градини. На нас ни казват, че всичко това е естествен ход на нещата.

Нас ни лъжат.


Лъжата за естествения ход на нещата опроверга американският социолог Джоузеф Овертон, описвайки технология, изменяща отношението на обществото към някога принципни за това общество въпроси.

Прочетете това описание и ще ви стане ясно как се легализира хомосексуализмът и еднополовите бракове.

Ще ви стане ясно, че легализацията на педофилията и инцеста ще бъде завършена в Европа в близките години. Също така и детската евтаназия.

Какво още може да бъде извадено оттам в нашия свят, използвайки технологията, описана от Овертон?

Тя работи безотказно.

***

Джоузеф П. Овертон (1960-2003), старши вицепрезидент в центъра за обществена политика Mackinac Center. Загива в самолетна катастрофа. Формулира модел, променящ представите към даден проблем на общественото мнение, наречен посмъртно Прозорец на Овертон.

***

Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди за обществото идеи се изваждат от помийната яма на общественото презрение, измиват се и, в края на краищата законодателно се приемат.

Съгласно Прозореца на възможности на Овертон, за всяка идея или проблем в обществото съществува така наречения прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеята може или не може да се обсъжда, открито да се поддържа, пропагандира, или да се правят опити да се закрепи законодателно. Прозореца се мести, изменяйки по този начин ветрилото от възможности, от стадий „немислимо”, тоест съвършено чуждо за обществения морал, напълно неприемливо, до стадий „актуална политика”, тоест вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и описано в закон.

Това не е точно промиване на мозъци, а значително по-фина технология. Ефективна е, защото е последователна, системно прилагана и незабележима за обществото – жертва.

По-долу ще ви дам пример, как стъпка по стъпка обществото започва първо да обсъжда нещо неприемливо, след това започва да го смята за уместно, и в края на краищата се смирява с новия закон постановяващ и защитаващ някога немислимото.

Нека да вземем за нашия пример нещо абсолютно невъобразимо. Например, канибализъм, тоест идеята да се легализира правото гражданите да се изяждат един друг. Достатъчно силен пример ли е?

За всички е ясно, че в момента, днес, през 2014 година не може веднага да се разгърне масова пропаганда на канибализма – обществото веднага ще се възпротиви. Тази ситуация означава, че проблема с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този етап, съгласно теорията на Овертон, се нарича «Немислимо». Сега ще моделираме как това немислимо ще бъде реализирано, минавайки през всички етапи в прозореца на възможностите.

ТЕХНОЛОГИЯ

Още веднъж повтарям, Овертон описва ТЕХНОЛОГИЯ, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.


Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не просто е формулирал своите мисли – той описва работеща технология. Тоест такава последователност от действия изпълнението, на които неизменно довежда до желаният резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешки общества такава технология може да бъде по-ефективна от термоядрен взрив.

КОЛКО СМЕЛО!

Темата за канибализма все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Тази тема не е прието да се обсъжда нито в пресата, нито още повече в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено. Съответно първото движение на Прозореца на Овертон — темата за канибализма да се премести от областта на немислимото в областта на радикалното.

Нали имаме свобода на словото.

Така че защо да не поговорим за канибализма?

На учените по принцип им е разрешено да говорят за всичко подред – за учените няма забранени теми, тяхната работа е да изучават всичко. А щом е така, нека направим етнологически симпозиум на тема «Екзотичните обичаи на племената в Полинезия». На него ще обсъдим историята на предмета, ще го въведем в научните среди и ще получим като факт авторитетно изказване за канибализма.

Разбирате ли, оказва се, че за людоедството може да се направи предметен разговор и същевременно да не се излиза от рамките на научната респектабилност.

Прозореца на Овертон вече е преместен. Тоест вече е обозначено преразглеждане на позицията. По този начин се обезпечава преход от непримиримо отрицателно отношение на обществото към отношение по-позитивно.

Едновременно с около научната дискусия непременно трябва да се появи някакво «Общество на радикалните канибали». И нека то е представено само в Интернет – радикалните канибали обезателно ще бъдат забелязани и ще бъдат цитирани във всички нужни медии.

Първо, това е още един факт на изказване. И второ, скандалните отрепки на този специален генезис са необходими за създаване на образа на радикално плашило. Те ще бъдат «лошите канибали» в противовес на другото плашило — "фашистите, призоваващи да се изгарят на клади всички, които не са като тях". Но за плашилата малко по-късно. За начало е нужно да се публикуват разкази за това какво мислят за людоедството британските учени и радикалните отрепки.

Резултат от първото преместване на Прозореца на Овертон: неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, настъпи разрушаване в еднозначността на проблема – създадена е «градация на сивото».

ЗАЩО ПЪК НЕ?

На следващия етап Прозореца продължава своето движение и прехвърля темата за канибализма от радикалната област в областта на възможното.

На този стадий продължаваме да цитираме «учените». Нали не трябва да бягаме от знанията? За канибализма. Всеки, който се откаже да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като двуличник и лицемер.

Осъждайки двуличието, обезателно трябва да се измисли ново по-елегантно название на канибализма. За да не смеят всякакви там фашисти да закачат на инакомислещите обидни названия започващи с буквата «К».

Внимание! Създаването на евфемизъм е много важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско наименование.

Няма повече канибализъм.

Сега това се нарича, например антропофагия. Но и този термин съвсем скоро ще бъде заменен още веднъж, признавайки и това определение като обидно.

Целта на измислянето на нови названия е да се отклони вниманието от същността на проблема, да се откъсне формата на думата от нейното значение, да се лишат идеологическите противници от възможност за езикова борба. Канибализма се превръща в антропофагия, а след това в антропофилия, подобно на престъпник, който си сменя имената по паспорт.

Паралелно с играта на имена се създава опорен прецедент – исторически, митичен, актуален или просто измислен, но най-важното е да е легитимиран. Той ще бъде намерен или измислен като «доказателство» на това, че антропофилията принципно може да бъде узаконена.

„Помните ли легендата за самоотвержната майка, която напоила децата си умиращи от жажда със собствената си кръв?”

„А историите за античните богове, изяждащи всичко подред – за римляните това е било съвсем нормално!”

„Или пък, по близките до нас християни, те съвсем нямат никакви проблеми с антропофилията! Те и до сега ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя бог. Вие нали не обвинявате в нещо християнската църква? Кои сте вие по дяволите, за да обвинявате църквата?”

Главната задача на вакханалията на този етап е поне частично да се изведе людоедството от углавно наказателно преследване. Поне веднъж, поне в някакъв исторически момент.

ТАКА И ТРЯБВА

След като бъде предоставен легитимиращ прецедент, се появява възможност за преместване на Прозореца на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.

Това е третия етап. С него завършва раздробяването на единния проблем.

„Желанието за изяждане на хора е генетично заложено, то е в природата на човек”
„Понякога е необходимо да бъде изяден човек, понякога съществуват непреодолими обстоятелства”
„Има хора, които желаят да бъдат изядени”
„Антропофилите са били провокирани!”
„Забранения плод винаги е по-сладък”
„Свободния човек има право да решава какво да яде”
„Не крийте тази информация и нека всеки реши сам за себе си, кой е той – антропофил или антропофоб”
„А има ли вреда от антропофилията? Няма никакви доказателства за това”.

В общественото съзнание изкуствено се създава „бойно поле” за проблема.

На крайните флангове се разполагат плашилата – появилите се по специален начин радикални привърженици и радикални противници на людоедството.

Реалните противници — тоест обикновените нормални хора, не желаещи да остават безразлични към проблема на разрекламираното людоедство — се опитват да ги съберат заедно с плашилата и да ги запишат в редовете на радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образ на побъркани психопати – на агресивни фашистки борци против антропофилията, призоваващи да бъдат изгаряни живи людоедите, евреите, комунистите и негрите. Присъствие в медиите е обезпечено на всички изброени по-горе, освен на истинските противници на легализацията.

При такова разположение на силите самите атропофили остават по средата между плашилата, на „територията на разума”, откъдето с целия патос на „здравомислието и човечността” осъждат „всички фашисти”.

На този етап „Учени” и журналисти доказват, че човечеството в продължение на цялата си история от време на време се е изяждало помежду си, и това е нормално. Сега темата за антропофилията може да се премести от областта на рационалното, в категорията на популярното. Прозореца на Овертон се движи по нататък.

В ДОБРИЯ СМИСЪЛ

За популяризиране на темата за канибализма е необходимо тя да бъде подкрепена с поп-съдържание, съчетавайки я с исторически и митични личности, а ако има възможност и със съвременни медия персони.

Антропофилията масово започва да прониква в новините и шоу програмите. Хората биват изяждани във масови филми, в текстове на песни и във видеоклипове.

Един от начините за популяризация се нарича „Огледайте се около себе си!”.

„Вие не знаехте ли, че един известен композитор – онзи?.. антропофил.”

„А един известен полски сценарист — цял живот е бил антропофил, даже е бил преследван.”

„А колко от тях седяха по разни лудници! Колко милиона бяха изгонени и лишени от гражданство!.. Между другото какво мислите за новия клип на Лейди Гага „Eat me, baby”?”.

На този етап разработваната тема се повдига в ТОП и тя започва автономно да се самовъзпроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.

Друг ефективен прийом: същността на проблема активно се обсъжда на ниво информационни оператори (журналисти, водещи на телевизионни предавания, общественици и т.н.), отсичайки всякаква възможност да се дискутира от специалисти.

След това в определен момент, когато на всички им става скучно и обсъждането на проблема влиза в задънена улица, идва специално подбран професионалист и казва: „Господа, всъщност всичко е съвсем друго. И работата е не в това, а в това. И трябва да се прави това и това” — и задава съвсем определена посока, тенденциозността на която е предварително определена от движението на „Прозореца”.

За оправдаване на съмишлениците на легализацията се използва очовечаване на престъпниците чрез създаване на положителен образ за тях, който не се съчетава с характера на престъплението.

„Но това са творчески хора. Изял е жена си и какво от това?”.

„Те искрено обичат своите жертви. Яде – значи обича!”.

„Антропофилите имат по-висок коефициент на интелигентност и за всичко останало се придържат към строгите морални ценности”.

„Антропофилите са жертви, те са принудени от живота”.

„Те са така възпитани» и т.н.

Такъв вид извъртания са солта на много популярни токшоута.

„Ние ще ви разкажем трагическата история на една любов! Той искаше да я изяде! А тя искаше да бъде изядена! Кои сме ние за да ги съдим? Та нали това е любов? Кои сте вие за да заставате на пътя на любовта?!”.

НИЕ СМЕ ВЛАСТТА ТУК

Към петия етап от движението на Прозореца на Овертон се преминава, когато темата е достатъчно подгрята за да може да бъде прехвърлена от категорията на популярното в сферата на актуалната политика.

Започва подготовка на законодателната база. Лобистките групировки във властта се консолидират и излизат на светло. Публикуват се социологически проучвания, които потвърждават уж високия процент поддръжници за легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни публични изказвания за законодателно закрепване на тази тема. В общественото съзнание въвеждат нова догма — „да се забранява яденето на хора е забранено”.

Това е фирменото блюдо на либерализма — толерантност като забрана на табу, забрана за корекция и предупреждения на губителни за обществото отклонения.

В последния етап от движението на Прозореца от категория „популярно” в „актуална политика” обществото вече е пречупено.


Най-живата част от него все още някак си ще се съпротивлява срещу законодателното приемане на неща, които доскоро са били абсолютно немислими. Но като цяло обществото е вече пречупено. То вече е приело своето поражение.

Приети са закони, изменени (разрушени) са нормите на човешкото съществуване, след това тази тема неизбежно ще стигне и до училищата и детските градини, а това означава, че следващото поколение ще израсне без никакъв шанс да научи какво е нормално и какво не. Така беше с легализацията на педерастията (сега те искат да ги наричаме гейове). Сега, Европа се опитва пред очите ни да легализира инцеста и детската евтаназия.

КАК ДА СЧУПИМ ТАЗИ ТЕХНОЛОГИЯ

Описания от Овертон Прозорец на възможностите се движи най-лесно в толерантно общество. В такова общество, което няма идеали и като следствие, няма ясно разбиране за добро и зло.

Вие искате да поговорите за това, че вашата майка е курва? Искате да напечатате по този повод статия в някое списание? Да изпеете песен. Да докажете в края на краищата, че да бъдеш курва това е нормално и даже необходимо? Ето това е описаната по-горе технология. Нейната основна опора е толерантността.

Не на табуто.
Няма нищо свято.

Няма сакрални понятия, чиито обсъждане е забранено, а заиграването с тях да се пресича на момента. Всичко това го няма. А какво има?

Има така наречената свобода на словото, превърната в свобода на обезчовечаването. Пред нас една след друга се разрушават рамките, ограждащи нашето общество от бездната на самоунищожението. Сега пътят натам е отворен.

Мислиш си, че сам нищо не можеш да направиш?

За съжаление, ти си съвършено прав, сам човек абсолютно нищо не може да направи.

Но лично ти си длъжен да останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И, ако нещо не може да направи сам, ще го направят група хора обединени от обща идея.

Огледай се наоколо.


____________________________

Източник: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 958
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж


Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Съб Окт 07, 2017 5:26 pm

Правосъдният министър Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. при пренията на 24 януари 1906 г. в Народното събрание във връзка със завещанието на Евлоги Георгиев:

Не трябва да бъде удивително, ако един почтен човек присвои 10-15 милиона лева, като му се даде такава възможност.


***


Понякога се чудя как е възможно толкова много хора, включително и интелигентни, искрено да очакват от управляващите (без значение кои и колко почтени са те!) да действат срещу собствените си интереси...
Аватар

MishoM
 
Мнения: 958
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Пет Окт 20, 2017 11:46 pm

Канада: История за две парични системи

Елън Браун*,
Президент на Публичния Банков Институт, САЩ
5 април 2012

Дори най-богатата на ресурси страна в света в момента е хваната в капана на дълговете. Някогашните й правителствени програми, даващи повод за гордост, се подлагат на радикални бюджетни орязвания – орязвания, които можеха да бъдат избегнати, ако правителството не беше спряло да заема пари от собствената си централна банка през 1970-те.


Миналата седмица в Отава, Канадската Камара на общините одобри поредния пакет федерални бюджетни съкращения и мерки за строги икономии. Част от мерките включваха съкращаването на 19,200 работни места в публичния сектор, орязването на федерални програми на стойност 5,2 милиарда долара всяка година и повишаването на прага на пенсиониране за милиони канадци да се вдигне от 65 на 67 години. Като оправдание за тези съкращения се посочва федералния дълг, който вече надхвърля 581 млрд. канадски долара или 84% от БВП.

Последиците:

Бюджетна онлайн игра, направена от местния вестник Глоуб енд Мейл даде на читателите шанс да се опитат да балансират бюджета сами. Възможностите включват орязването на трансферните плащания за пенсионните бонуси, програмите за пенсиониране, здравните добавки и образованието; съкращаването на транспортните разходи, отбраната, икономическото развитие и чуждата помощ; статия на същата страница казва: „Правителството, всъщност, няма чак толкова много инструменти на разположение, с които да покрие големия бюджетен дефицит. То може или да вдигне данъците, или да ореже ведомствените разходи”.

Изглежда никой играч, законодател или друг получава възможността да си поиграе с точка номер едно в бюджета: лихвите, плащани на кредиторите. Таблица в сайта на канадското финансово министерство, озаглавена „Къде отиват данъците ви” показва, че лихвените плащания достигат 15% от бюджета – повече от здравните разходи, социалното обезпечение и другите трансферни плащания взети заедно. Страницата бива обновена през 2006 и, за последно, през 2008, но процентите стойности в момента не са се променили особено.

С игла ги събира, с лопата ги пилее

Наред с другото, в бюджета за 2012 година правителството обяви, че ще прекрати емитирането на канадски пенсове, чието производство вече надхвърля себестойността им. Правителството обръща внимание на пенитата, а не обръща внимание на лирите – огромната част от дълга, който може да се заличи, ако правителството започне да заема пари от собствената си централна банка — Bank of Canada.

Между 1939 и 1974 г. правителството всъщност теглеше пари назаем от собствената си централна банка. Това направи дълговете му на практика безлихвени, тъй като правителството притежаваше банката и лихвите оставаха у него. По данни на Джак Бидел, бивш държавен счетоводител, федералният дълг оставал съвсем нисък, с относително плоска крива и доста устойчив през тези години. (Вижте графиката му по-долу). Правителството успешно финансирало важни обществени проекти просто взимайки пари назаем от гражданите, включително производството на самолети по време и след Втората Световна Война, помощите за образование за ветераните, семейните надбавки, пенсиите, магистралата Транс-Канада, водният проект St. Lawrence Seaway и здравното осигуряване за всички канадци.

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
Canada's National Debt 1940-1987

Дългът се вдига главоломно само след 1974. Това се случва след учредяването на Базелския Комитет от страна на управителите на централни банки от Групата на 10-те страни в състава на Банката за Международни Разплащания (BIS), в която влиза и Канада. Една от ключовите цели на Комитета е поддържането на „парична и финансова стабилност“. За постигането на тази цел Комитетът обезсърчава безлихвеното заемане на пари от централната банка и вместо това подкрепя тегленето на заеми от частни кредитори, уж в името на „запазването на стабилността на валутата“.

Тяхното обяснение е, че заемането на пари от централната банка, предвид правото й да създава пари, би предизвикало парична и ценова инфлация. Относно заемането на пари от частни кредитори, от друга страна, те смятат, че то няма да предизвика инфлация, тъй като то включва оборота на предварително съществуващи пари. Това, което банкерите премълчават е, макар те самите да го знаят отдавна, че частните банки създават парите, които отпускат като кредит по същия начин, по който го правят държавните. Разликата е просто в това, че държавната банка връща лихвите на правителството и обществото, докато частната банка насочва лихвите в собствената си капиталова сметка, за да ги реинвестира с цел получаване на още лихви, прогресивно изтегляйки пари от продуктивната икономика.

Дълговата крива, започнала показателния си ръст през 1974, се накривява към вертикалата през 1981, когато лихвените ставки са повишени с 20% от Федералния Резерв на САЩ. При 20% пресметнати годишно, дългът се удвоява за по-малко от 4 години. Канадските ставки стигат дори 22% през този период. До този момент Канада е платила над трилион канадски долара под формата на лихви върху федералния си дълг — почти два пъти повече от самия дълг. Ако заемаше пари от собствената си централна банка през цялото време, страната можеше не само да няма дългове, а да натрупа сериозен бюджетен излишък днес. Това също е валидно за други страни.

Тихият преврат на банкерите

Защо правителствата да плащат на частни финансисти, генериращи кредити, след като сами биха могли да отпускат тези кредити без лихви? Според професор Керъл Куигли, ментор на Бил Клинтън в университета Джорджтаун, всичко това е било част от дирижиран план на група международни финансисти. В книгата Tragedy and Hope от 1964 той пише:

Силите на финансовия капитализъм имаха още една грандиозна цел, да създадат истинска световна система за финансов контрол, държана в частни ръце, способна да доминира политическата система на всяка страна и икономиката на света като цяло. Според замисъла им, системата трябвало да се контролира във феодален стил от всички централни банки, действащи под общо ръководство, чрез тайни споразумения, договаряни на редовни частни срещи и конференции. Върхът на системата трябвало да стане Банката за Международни Разплащания в Базел, Швейцария, която е частна банка, притежавана и контролирана от световните централните банки, които сами по себе си представляват частни корпорации.

Всяка централна банка … се опитва да доминира правителството си чрез възможностите си да контролира държавните кредити, да манипулира външните разплащания, да оказва влияние върху нивото на икономическа активност в страната и да влияе върху готовите да сътрудничат политици чрез последващи икономически облаги в света на бизнеса.


През декември 2011 ехото на това обвинение отеква в дело, заведено в канадския федерален съд от двама канадци и един канадски икономически институт. Конституционният съдия Роко Галати завежда дело от името на Уилям Крем, Ан Емет и COMER (Комитет за Парични и Икономически Реформи) за възстановяване на използването на Bank of Canada (канадската централна банка) по първоначалното й предназначение, включително създаването на безлихвени заеми за общинските, провинциалните и федералните правителства, които да отиват за разходите на „човешкия капитал“ (образование, здраве и други социални нужди), и за инфраструктура. Ищците заявяват, че от 1974 насам Bank of Canada и канадската парична и финансова политика са били диктувани от частни чуждестранни банки и финансови интереси, предвождани от BIS, Форума за финансова стабилност (FSF) и Международния Валутен Фонд (IMF), заобикаляйки суверенитета на Канада, представляван от Парламента.

Днес този таен преврат е толкова добре прикрит, че правителства и играчи са убедени, че единствените алтернативи за справяне с дълговата криза са вдигането на данъците, орязването на услугите или разпродаването на обществените активи. Забравихме, че има и друга възможност: премахни дълга като заемеш пари от собствената банка на правителството, която връща приходите си в публичната хазна. Премахването на лихвите показва, че така се редуцира средната стойност на обществените проекти с до 40%.


* Елън Браун (Ellen Brown) е адвокат и президент на Публичния Банков Институт, Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. bankinginstitute.org. В „Дълговата Паяжина”(Web of Debt), нейната 11 книга, тя показва как частен картел отнема правото за създаване на пари от гражданите и как хората могат да си върнат това право. Нейните адреси в интернет са: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. и Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки..

____________________________________

Източник: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... ystems.htm
Аватар

MishoM
 
Мнения: 958
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж


Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Чет Ное 09, 2017 12:06 am

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.


Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.




Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

Заплащането на труда в България е най-ниското в Европейския съюз. И това е огромен проблем, чиито последствия излизат извън търсенето и предлагането в икономиката. На практика ниските заплати са разрушителни и за цялото общество.
От спора между синдикати и работодатели, който се изостри през тази и миналата седмица стана ясно, че първите пазят статуквото, а вторите искат да премахнат такива неща като клас прослужено време, минималната заплата, определяна от държавата и минималните осигурителни доходи.
Подкрепа на исканията на работодателите оказват и анализите на организации като Института за пазарна икономика, според който всяко покачване на минималната заплата със 100 лева води до загуба на 24,5 хиляди работни места, а т. нар. клас прослужено време противоречи на принципите на пазарната икономика, влошава качеството на работната ръка, ограничава заетостта и дори заплаша компании с фалит, въпреки че е само 0,6% годишно.
Според работодатели и икономисти, увеличението на минималната заплата е огромен проблем в най-бедните области на България, като Видин, където тя опасно се приближава до средната. Това демотивира служителите и в същото време спира бизнеса да открива нови работни места. Ето защо доходите трябва да бъдат оставени на невидимата ръка на пазара.
Истината обаче е малко по-различна
Всъщност една от основните причини за лошото икономическо положение и обезлюдяването на редица области са ниските заплати. Докато в столицата София средната заплата вече е над 1400 лв., във Видин тя е 655 лв. по данни на НСИ. А ако изключим заетите в държавната администрация и предприятия и пенсионерите, разликата във средните възнаграждения на служителите в частните компании в двата района е още по-голяма.
Доказано, такива големи различия в заплащането на труда, надхвърлящи 40%, водят до миграция. Така на локално ниво се осъществява същият процес, който предизвиква обезлюдяването на България, тъй като много хора в активна трудова и фертилна възраст отиват да работят в чужбина.
Ниските заплати имат още редица негативни ефекти
Те ограничават потреблението, а от там и предлагането и външните инвестиции. В същото време намаляват и спестяването, което пък има негативен ефект върху вътрешните инвестиции. В резултат приходите от данъци и такси за държавата и общините също са по-малки, което води до влошаване на състоянието на обществената инфраструктура. На този фон, това, че минималното заплащане доближава средното е най-малкият проблем за бизнеса.
Социалните ефекти от тези процеси са опустошителни. На фона на рушащата се инфраструктура в обезлюдяващите се райони остават онези, които са готови да работят срещу много ниско заплащане или пък въобще не искат да работят.
Първите са основно нискообразовани хора, често от малцинствени групи. Вторите пък са демотивирани, най-вече защото получават доходи от пенсии, помощи, временна заетост в сивия сектор или парични трансфери от роднини, емигрирали в чужбина.
Близо милион и половина българи в трудоспособна възраст не участват на пазара на труда в страната. Те не се водят безработни, а просто по някаква причина не работят. В дългосрочен план много от тях губят умения за работа и квалификация, ако са имали такава, а така и възможността някога да се включат в работната сила.
В страната се формират големи области, където мнозинството от населението е бедно и необразовано. Ситуация, която се пренася и върху следващите поколения и води до напрежение и конфликти.
А тези които заминават за големите градове, търсейки по-високи доходи, засилват икономическата конкуренция в по-богатите райони, предизвиквайки социални сблъсъци.
Усещането за разпад на обществото, което имат много хора в България не е измамно, а корените на процеса са в ниското заплащане на труда.
Как се отразяват малките заплати на бизнеса?
Истината, че и тук негативните ефекти са много повече от ползите.
Според работодателите минималната заплата и другите социални надбавки демотивират служителите да се квалифицират и развиват, тъй като им осигуряват гарантиран доход и макар и малък ръст на възнагражденията.
Отказът от постоянно подобряване на квалификацията наистина е сериозен проблем в България, но той в по-голяма степен се дължи на това, че в много предприятия не се отделят нито достатъчно време, нито средства за целта. А и младите хора са демотивирани да изучват професии, за които има свободни работни места, но с ниско заплащане. Така, а и благодарение на трудовата емиграция, се формира растящ дефицит на квалифицирана работна ръка в редица сегменти на икономиката.
Друга широкоразпространена теза е, че заплащането зависи от производителността на труда
и така в България увеличението на средното възнаграждение със 123% през последното десетилетие е твърде голямо и вредно за икономиката.
Реално производителността на труда се определя от много фактори, сред които използваните технологии, маркетинговият модел, достъпът до пазари и съответната ценова стратегия.
Една шивачка в Германия не получава няколко пъти по-висока заплата, защото произвежда няколко пъти повече дрехи, а тъй като нейната продукция се оценява по-скъпо.
От друга страна заплатата би трябвало да осигури някакъв житейски минимум за работещия, в противен случай трудът се превръща в робски. Според изчисленията на КНСБ минималната издръжка на човек в България е около 560 лв. на месец. В същото време минималната работна заплата е 460 лв. на месец.
Какъв е смисълът от работно място, когато служителят не получава достатъчно средства дори да се издържа?
Освен всичко друго резултатът от този бизнес модел е и огромният сив сектор в икономиката, където хората търсят допълнителни доходи.
Единственият, печеливш от възнаграждения по-ниски от издръжката на живот, е работодателят и дори неговата печалба е „Пирова”.
Бизнес, който съществува само благодарение на ниските възнаграждения не е нужен никому. Той даже е вреден за обществото и за икономиката, тъй като прехвърля загубите, които реално реализира от дейността си, върху служителите.
Много български работодатели искат да запазят съществуващия икономически модел в България, при който основното конкурентно предимство са ниските разходи за труд. Част от тях се надяват дори да преодолеят проблема с недостига на квалифицирани служители с внос на евтина работна ръка от чужбина, което само ще репродуцира изброените досега проблеми.
Основаният на ниските възнаграждения бизнес модел до голяма степен игнорира ползите от другите фактори на производството освен труда. Това директно води до по-малко инвестиции, по-лоши технологии и маркетинг и по-ниска добавена стойност на продуктите и услугите.
С други думи, германската шивачка вероятно получава значително по-висока заплата от българската, защото нейният работодател е мотивиран от по-високите разходи за труд да използва по-нови машини, да иска по-качествена продукция, съответно да инвестира в по-добри условия за работа и допълнителна квалификация на служителите и да организира по-ефективно брандиране и маркетинг на продуктите, за да ги продава на по-висока цена.
Да, увеличението на заплатите води до нарастване на производителността на труда,
а не само обратното - една истина игнорирана от много работодатели и икономисти в България.
По-високите заплати означават повече потребление и спестявания, съответно по-големи инвестиции, по-високи печалби, по-малко социално напрежение. Увеличението на възнаграждения ускорява развитието и прилагането на нови технологии в производството и е ключов фактор за развитието на икономиката и обществото.
Видно е, че за да се подобри чувствително положението в България не е необходимо реформиране само на държавата, но и на наложените по време на прехода бизнес модели, основани на евтин труд.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 958
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж



Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Нед Дек 03, 2017 1:54 pm

Както в предходния материал на проф. Иван Ангелов, така и в следващия не с всичко съм напълно съгласен, но според мен и двата заслужават внимание:

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 958
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Предишна

Назад към Да поговорим за ...

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта